Затънал в блато от лъжи,
в моите собствени мечти.
Умирам!
Заровен в калта,
със замръзнало лице на повърхността,
опитвам се,
дъх да си поема,
но само студена кал навлиза
в дробовете ми!

Смъртта пред мен,
с черен сърп на рамо,
стои с поглед безличен.
Бавно и мъртвешко изсмуква ме,
капка по капка кръвта ми изтича,
останала засъхнала по вените ми.

Отпивам глъдка вода,
но мътна е!
С отрова размита е тя,
отрова от одавна умрели тела.

Смъртта усмихва се най-нагло и говори ми:
 - Дишаш ли или с кал кървясъла гърлото ти се пълни?

Опитвам се очите си да отворя,
но сажди от изгорели вълнения,
вместо сълзи,
потичат по лицето ми

Господи къде е моето съмнение?
Това е ада или душата ми гори!

на земята ... не зная ...
Поздрав за стиха!
http://www.youtube.com/watch?v=j-0Myk0D8tk&feature=player_embedded#

За поздрава :)

Поздрави!