Заровен в пръстта,
чакам да видя светлина.
Построих си гроб
и полегнах в него.
Уютен и топъл,
мислих, че е за мен,
но заслепен от бласъка,
на празните мечети,
усетих падащата студена пръст
на гробарите.
И едва когато
въздух нямах,
разбрах,
колко е черна пръстта!